Киселицата (Malus sylvestris), или дивата ябълка, е дърво до 15 m; младите клонки към върха са овласени, понякога скъсените завършват с бодли; пъпките са прилепнали към клонките, с три овласени люспи; листата са до 10 cm, ситно назъбени, цветовете са събрани в сенниковидни съцветия, бели или розови; плодовете са зелени или жълтозелени, сферични, имат горчиво-кисел вкус; среща се из храсталаците и по-светлите гори в долния и средния пояс до 1 000 m. Състав на плодовете на киселицата: по Хофман, Витамин А 4 ug/100 грама; Витамин Е 0,5 мг/100 г; Витамин В1 0,04 мг/100 г; Витамин В2 0,03 мг/100 г; Витамин РР 0,3 мг/100 г; Витамин В6 0,1 мг/100 г; Витамин C 12 мг/100 г; натрий 3 мг/100 г; калий 144 мг/100 г; калций 4 mg/100 грама; фосфор 6 mg/100 грама; магнезий 10 мг/100 г; желязо 0,5 мг/100 г; йод 2 ug/100; флуориди 7 ug/100 грама; Селен 1-6 ug/100 грама.
Ябълка дива
MALUS SILVESTRIS (L.) MILL.
(PIRUS MALUS L.)
сем. Rosaceae — Розоцветни
Български народни наименования: киселица.
Народни наименования в други страни: Aнглийски – wild apple, Руски –  яблоня лесная, Немски – Wilde Holzapfelbaum, Френски – oommier sauvage.
Употреба на дивата ябълка като лековита билка: Като суровина за получаване на диетични и укрепителни лекарствени средства. Голямо приложение намира при производството на пектин както у нас, така и в чужбина, за фураж на домашни животни и др. Плодовете могат да се използват също и за получаване на плодово вино, ракия, сок, желета, мармелади, концентрати и др. Нашата народна медицина препоръчва плодовете на киселицата като средствб против високо кръвно налягане, затлъстяване и др.
Медоносна билка.
Характерни особености: Киселиците са няколко вида средно високи дървета, достигащи до 10 м височина, с широка неправилна и светла корона и с червеникавокафяви, голи или гъсто окосмени клони, понякога осеяни с бодли. Кореновата система е силно развита. Кората е сивокафява, отделяща се във вид на неправилни тънки надлъжни люспи. Листата са последователни, широкояйцевидни, елипсовидни, почти кръгли, ситно назъбени, светлозелени отгоре, бледо- зелени отдолу, младите окосмени. Листната дръжка е до 4 см дълга и е винаги по-къса от петурата. Цветовете са бели, розови или пурпурни, ароматични, събрани по няколко в щитовидни съцветия. Венчелист- четата са 5. Тичинките са много, с жълти прашници. Плодът е лъжлив костилков, без каменисти клетки в месото. Цъфти през май — юни, а плодовете узряват през септември — октомври. Семената са яйцевидни.
Разпространение: В Европа, Западна и Централна Азия. У нас се ереща из долната лесорастителна зона, както и в долната част на средната лесорастителна зона — в горите и по покрайнините, из храсталаците — навсякъде в цялата страна до 1000 м надморска височина из по-влажните райони на страната, и то в много форми. Не се среща в по-високите полета.
Употребяема част: Плодовете (киселиците) (Fructus Mali silvestris).
Време за бране: Септември — октомври.
Начин на бране: Плодовете се берат при пълна зрелост; тогава те са най-качествени. Под дървото се постилат платнища или черги и чрез брулене и стръсване плодовете изпадат. Събират се в кошове и щайги, прочистват се от загниващи и повредени плодове, от клонки, листа и примеси, като се внимава да не се набиват при пренасянето
Да не се берат неузрели плодове (семената им са бели), което би намалило значително качеството на партидата, а може да се стигне и до бракуване.
Съхранение: До предаването плодовете се съхраняват за кратко време в колкото е възможно по-хладни помещения.
Съдържание: Свежите плодове съдържат ябълчна, винена, лимонова, хлорогенова и арабинова киселина — общо до 1 %, захари до 6,5% и пектини до 1,8%. От захарите преобладават фруктозата и глюкозата. Съдържат още дъбилни и багрилни вещества, аскорбинова киселина (до 90 мг % в пресните плодове), каротин (провитамин А), витамин В1 органически свързани желязо и фосфор и малко етерично масло. Съдържанието на минерални соли в плодовете е към 1%. Обвивката на плода съдържа флавоноиди, а семената — глюкозида амигдалин (към 0,6%) и тлъсто масло (до 32%).